Постинг
09.11.2009 22:26 -
Иерусалим
Автор: domosed
Категория: Туризъм
Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2009 19:35
Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 24.11.2009 19:35
 |
| From Jerusalem 2009 |
Предупреждение: Материалът не е съобразен с програмата по вероучение за средните неделни училища!
С методични митарствания човек рано или късно и до Божи гроб стига и се издига в класата на хаджиите - благородниците от епохата на Възраждането. Но ... първо трябва да мине израелската граница.
Момичето на граничния пункт ме посреща ... на български! Майка и била от Пловдив. От вълнение ме вписва в компютъра като жена, което ще ми се отрази в излишни въпороси на връщане. И не пропуска да се намръщи, преглеждайки внимателно другите страници в паспорта ми: И какво собствено си търсил в Ливан? Все едно чувам колежката си Михал Телавивска: Не мога да разбера, защо изобщо ше ходиш в Ливан, след като Израел е толкова по-интересен и богат на зебележителности. Граничното ми преживяване на моста Крал Хюсеин/Алънби между Йордания и Западния бряг отнема четири часа, което е в рамките на оптимистичните очаквания.
Първо чакаш половин час йорданският имигрантски да дойде на работа и да ти сложи печат на хвърчащо листче. После чакаш още 45" леличката, която продава таксовите марки за моста да дойде на работа и да ти залепи една срещу 5 динара на листчето. След това чакаш рейса за през моста да се понапълни прилично (Не се напълва - само аз, двама аржентинци, един йорданец и един колумбиец пътуваме тая сутрин за Иерусалим.) Купуваш си билети и за тялото, и за раницата си. После минаваш десетина проверки за бомби под шасито и в багажника и още толкова прегледи на паспорта, всичките без изключение обръщащи внимание на ливанския печат, като в някакъв момент се оказваш в потока от мъкнещи туби (а на летище повече от 100 ml не можеш да прекараш!) светена вода (зумзум) от Мека палестинци, които не си разбрал по какъв канал и с какъв рейс са пристигнали. На израелци през това КПП не им е разрешено да минават изобщо. После просвирва аларма и предизвиква суматоха, точно преди последната проверка за излизане от терминала и те връщат с всичките палестинци две проверки назад. Чакаш около половин час да свирят отбой и повтаряш проверките и въпросите за ливанския печат с други длъжностни лица. Длъжностните лица по сигурността, всичките, са млади момчета и момичета с униформени бели тениски, въоръжени с радиостанции. Предплагам, че са срочнослужещи висшисти или бъдещи студенти. В крайна сметка, въпреки ливанския печат, ме пропускат до заветната табела Welcome to Israel! без последното упражнение в менюто си - многочасово индивидуалано инетрвю в малка стаичка. Едно момче с йордански паспорт, което си носи само една цигулка като багаж ще привлече много по-обстойно внимание. Сигурно в рамките на инструкатажа им е включена и серията от "На всеки километър", в която Ламбо потапя цяла подводница с бомба скрита в китара. И то така добре скрита, че на китарата да може да се свири чисто.
За сравнение - през ливанска граница не пускат не само, ако забележат израелски печат в паспорта, а ако забележат арабски печат от граничен пункт с Израел или даже ако не забележат печат от трета страна, който да обяснява логично в коя призната от Ливан държава в Близкия Изток си кацнал със самолет.
 |
| From Jerusalem 2009 |
Хващам нарочната маршрутка и директно, без отбивки към Иерихон или Рамала, отивам в Иерусалим. По пътя размишлявам какво би станало, ако евреите бяха възприели ноу-хау от набатейците и си бяха издълбали храма в скала, вместо да го градят на заравнена площадка, та да могат римляните без много усилия да им го съборят като софийски мавзолей. Най-много иконоборците няколко века по-късно да им обезобразят по някой и друг барелеф. Нямаше да има за какво да плачат 2000+ години, от което можеше да се промени драматично не само техния собствен национален мироглед, а с голяма вероятност и най-новата световната история, предвид влиянието, което упражняват на най-разлчни геополитически нива през последните два-три века. Проблемът е, че удобните за дълбаене пясъчници, са останали на юг, извън пределите на Обетованата земя на меда и маслото. А основен постулат на обществените науки е, че географското положение движи събитията.
 |
| From Jerusalem 2009 |
Влизам в Стария Иеруаслим през Яфската порта.
Момиченца и момченца с автомати, някои с униформи, други - по теникси и гелосани перчеми. Младежи с рижи плитки, естествени или изкуствени под черни цилиндри.
Православни попове са калимявки.
Католически - с бели якички.
Францискански монаси в раса от зебло с лаптопи в мешките си.
Забрадени палестинки.
Незабрадени палестинки.
Американски филхармоници във фракове с папийонки.
Арменски кафеджии.
Русоляви бакпакери.
Самодейни месии...
 |
| From Jerusalem 2009 |
Тържището на свободно конкуриращите се моно(?)теистични религии. И производните им. По догматични, административни и етнически признаци. Даже норвежка църква има! Хайде, да има арменски и етиопски - очакваш. Плюс няколко гръцки, руски и поне по една на католически орден. Без да броим протестанстките. От православните някои са гръцки, но не задължително асоцииращи се с република Гърция или република (Южен) Кипър. А просто - ползващи гръцки за работно-молитвен език по традиция-инерция от новозаветните и източноримскоимперските времена. Когато царица Елена дошла на хаджилък и с корифейския си авторитет на археолог от класата на Индиана Джоунс посочила мястото на гроба господен. А после Мохамед сериозно усложнил ситуацията, като се възнесъл точно от Иерусалим, и то точно от една скала на пустеещата полщадка на разрушения еврейски храм. Но може би именно нему дължим съхранението на града по време на хилядолетието и половина мюсюлманска доминация.
 |
| From Jerusalem 2009 |
Дали е монотеистично християнството е доста спорен въпрос, което особено добре си личи в Иерусалим. На църковни течения, които са пропуснали да се вредят за лъвския пай от черквата на Божи гроб, им се е наложило да се задоволят с други новозаветни персонажи. Едно от тях е намерило в скална хралупа 300 метра на изток от божия гроб рожедната скална хралупа на Дева Мария и си е построило храма там. Други са си избрали петна за строеж в Гетсиманската градина и сред горичката от маслини, някои от които като същи Байкушеви мури помнели Христос. Други пък са си запазали различните стъпки на кръстния ход по Виа Долороса. Цялата постановка е съвсем като в тематичен (луна) парк на библейски теми, но понеже е проектиран и уреден още през Средновековието, а не през ерата на Уолт Дисни, създава някаква илюзия на патинсясала автентчиност.
 |
| From Jerusalem 2009 |
Руснаците се тълпят и угощават православните си потребности на талази около самия гроб. И българите, и румънците са там. Ако речеш да се заслушаш в обясненията на гидовете, старите познавачи и новопреродените проповедници, ще ти се пръснат възприятията от свети места, местенца, кьошенца, реликви, предполагаеми реликви и ритуали, които се очаква праведно да изпълниш с по възможност повече блъскане. Примерно на коя каменна плоча да коленичиш, на коя да легнеш по очи или да опреш емоционално заредена семейна вещ за освещаване, къде да запалиш свещ, о какво да я угасиш, коя свещ да оставиш, коя да си отнесеш у дома, пред кой олтар да се поклониш, пред кой - прекръстиш, под кой да се провреш и кой да загърбиш, на кой поп да целунеш ръка и кой да пренебрегнеш, яко е поганец.
 |
| From Jerusalem 2009 |
- Баби, ти нали си много щастлива, че си тук? - Възрастна госпожа, познавща всички тъкности на поклонничеството до последната капка миро с окуражителен тон към уплашено момиченце на видима възраст седем години, озовало се притиснато от всички страни насред опашкотълпата от забрадени сибирски тьотки, изгарящи от нетърпение да се проврат през ниската тясна каменна порта на гробницата. Клаустрофобичната задушлива каменна хралупа, натруфена с месингови и сребърни(?) свещници и кандила. И там да целунат излъскан от многовековния поток поклоннически устни каменен плот, задържайки се в набожен размисъл възможно най-дълго над отпускания от гръцкия поп на входа норматив от 2 секунди на хаджийка. За тяхна чест, докато са били на опашката внимателно са избърсали червилото от устните си и са се постарали да набутат салфетки с тая цел в ръцете на всички жени в църквата, независимо от възрастта им (и момиченцето е получило) и дали изобщо имат намерение да влизат при гроба и/или да го целуват. Дядото на момиченцето също е тук. Има вид на печен хаджия с опит по светите места, чието назначение този път е да заснеме първия хаджилък на внучето на видео. Унесен в играта на криеница с гръцкия поп-видеокласт е пропуснал да си свали бейзболната шапка. За сравнение - фейс-контролите на Стената на плача са изключтелно стриктни да не пропускат мъж без нещо на главата си. Но пък ме оставят да се объркам и попадна в женската зона за молитва. Психологичният ефект не е много различен от влизане по погрешка в женска баня.
 |
| From Jerusalem 2009 |
Що се отнася до снимането в църквата на Божи гроб, най бурна и шумна съпротива ти се оказва на етиопиския коптски олтар. Седи дежурен поп с качулка, който по осем часа (а може би и повече) на ден не прави нищо друго освен да подвиква "Но пикчър! Но пикчър!". Подозирам, че има нещо нередно в тоя олтар, за да са толкова стриктни. Понеже им е отредено местенце от външната стена на гробницата, дали пък не им е хрумнало да прокопаят тунел? Другите деноминации нямат проблем с фотоапаратите. Туристи - какво да ги правиш. Но пък отвреме на време имат проблем една с друга. Руският поп видимо (и чуваемо) просъсква, когато идва неговият ред да окади цялата църква, включително олтарите на арменците и католиците. И докато всеки отговарял сам за поддръжката на собсвтеното си районче под купола, за поддръжката на екстериора и общите помещения трябвал консенсус, който много рядко се постигал. Легендарният случай е за дървената стълба, който безименен бояджия забравил на перваза на прозорец на една от горните тераси още по времето на султан Абдул Меджид. Оттогава до днес нямало консесус да я махнат. Естествено, бидейки дървена, тя изгнива от времето, но тогава я подменят с нова, защото има консенсус да се поддържа състоянието на липса на консенсус. Ха, кажи, баби, Христос Воскресе!
 |
| From Jerusalem 2009 |
Из уличките на еврейската махала дочувам много повече американска реч от в църквата на Божия гроб. Сред тях се срещат и негри! С рижи плитки и бомбета. Един го снимам пред Стената на плача, а вечерта го срещам да ме поздравява дружелюбно в хостела. Отделно, че сред пламените юдеи бъка и от франкофони. Еврейското светилище не е точно лунапаркизирано, защото Стената на плача е част от автентичното укрепление на античния Соломонов храм. Но пък костюмите, които предпочитат мъжете за ритуалното плачене, не помагат много на друговереца на XXI век да отличи трагичното от комичното.
 |
| From Jerusalem 2009 |
В мюсюлманската махала ми е най-неясно какви точно поклонници/туристи се привличат. Залтният купол на скалата е достъпен за турсти само в определени дни и само отвън, като се
минава през рентген по защитена с пясъчни торби срещу обстрел алея. А местните палестинци си влизат през всички възможни порти след кимване на дежурния израелски полицай. Как ли ги
разпознава? По това, че не носят фотоапарати?
 |
| From Jerusalem 2009 |
Интересно как, след като седмици си се чувствал съвсем уютно като гост сред арабите в Египет, Ливан и Йордания, в Иерусалим автоматично се идентифицираш като по-близък културно с християните и евреите, а от мюсюлманите - по подразбиране предимно палестинци - се отчуждаваш. Чувствата са взаимни! Което не пречи като влезеш в някое тяхно кафене да поседнеш и изпиеш само едно чайче, да те гостят безплатно с топъл хляб, който току ще са извадили от фурната. Просто, за да споделят колко в вкусен. А и баклавичка с него. За да споделят колко е сладка. И това - на предполагаемо една от най-меркантилно покварената от сувенирен туризъм чаршия в света! И в отвъдсахарска Африка го има този феномен - на повечето места (с изключение на Етиопия и Еритрея като малко по-особени случаи) - общуването между белия чужденец и черните местни е напълно непосредствено и по правило сърдечено. Освен в Южна Африка, където белите чужденци по подразбиране се асоциират само с белите туземци.
 |
| From Jerusalem 2009 |
Западен Иерусалим - десертът на априлското пътешесвтие. Първи свят, модерни молове, с блестящи витрини (и още по-блестящи цени), капучино, ханаански светъл ейл, европейска кухня. И малко средиземноморски фюжън в нея. Например - препечана тунена пържолка с ... кьопоолу. Но без хумус! Че вече ми беше станало байгън от него. Не, че не обичам (помня, че оцелявах на хумус на един трек Аляска, докато американците се тъпчеха с фъстъчено масло), но пък чак всеки ден. Тук отново се намесва гласът на Михал Телавивска, че хубавият хумус може и трябва да се консумира всеки божи ден до края на дните. А тя няма навици да се шегува с глагола "трябва". За разлика от друг мой колега от Израел Йоав, който е по-умерен и ни най-малко не се намръщва от признанието ми, че съм бил в Ливан.
Но и дума да не става да идеш в Сирия!
Д."09
Илюстрации: Jerusalem 2009
Няма коментари
