From SA 2009: Ndebele Party 1

С трупани през годините връзки в Южна Африка получих изключително рядка за покана да присъствам с фотоапарат на традиционно домашно празненство отвъд расовата бариера. Шансът е още по-голям, защото става дума за женско гости и то у народа ндебеле, който далеч не е най-многобройният, но пък се слави с най-тежките и яркоцветни традиционни женски носии в региона. И характерните геометрични мотиви, с които на теория разкрасяват къщите си.

From SA 2006: Mpumalanga

From SA 2006: Mpumalanga

"На теория" е ключова фраза, защото въпросните къщи съществуват само в един-два етнографски музея на октрито, край които по две-три навлечени цяло африканско лято с дебели вълнени кафяво-жълто-синьо-червено-зелени одеала жени се опитват да продават мънистени ръкоделия на туристите. А след работа захвърлят одеалата и се прибират в нормалните си безлични обиталища в съседния тауншип. Че има нещо гнило в традиционноста на стила на изписване на къщите, вече ми беше станало ясно. А именно, че оригиналните мотиви са събирани и подложени на обработка от бели художници в старата Южна Африка и наложени като "традиционна" култура в рамките на някаква държавна политика. Затова са и останали само в музеите. Подобно на Филип Кутевския принос в бълграското "народно" хорово пеене. Не, че е лошо, но не е автентчен фолклор.

А носиите?

From SA 2009: Ndebele Party 1

Добре, че не се отказахме след порядъчното лутане рано (наистина рано!) да намерим мястото. 50 километра път се оказаха сериозно предизвикателство в ориентирането. Другите бяха склонни да се откажат. Добре, че и бях аз бях там, че да поддържам огъня на любопитството. Защото нямахме идея дали 50-те километра не са 5 или 500. Единствените напътствия бяха да се тръгне по пътя за Молото и да се завие след моста на реката след супермаректа. Като че ли в Африка има само един супермаркет и само една река. Дали на отклонението има табела и какво пише на нея не беше обяснено, по причини на неграмотност на домакинята. Но в Африка и да не можеш да четеш, мобилен телефон имаш. Което помага. Но не веднага. В крайна сметка стигнахме точно навреме - около 8 сутринта. Кравата беше още жива, а гостенките се суетяха около докаралите ги микробусчета в донатъкмяване на тоалетите.

From SA 2009: Ndebele Party 1

Носиите не са от музеите! Всяка уважаваша се и уважавана жена на положение от народа ндебеле пази тежката си носия в гардероба. И я вади за празненства като това. А за да си жена на положение, не означава да си съпруга на вожда или да членуваш в самодейна читалищна фолклорна трупа. Това са жени с най-нормални градски професии от сферата на сините якички - работнички, продавачки, пощенки, медицински сестри.

И на празника якичките са сини. Но с друга форма.

From SA 2009: Ndebele Party 1

Чак следващото ниво, за напреднали, в носенето на якички влиза в леко противоречие с градския начин живот:

From SA 2009: Ndebele Party 1

Празненството няма директно съответствие по европейските обичаи. От жената се очаква да го прави веднъж в живота си. Курбан за здраве и почит към предците, след като се ожениш и нанесеш в новия дом на съпруга си. В случая домакинята е Лизи - домашната работничка у бяла госпожа.

From SA 2009: Ndebele Party 1

Горката е закъсняла с 25 години, докато успее да си го позволи. През което време са починали и мъжът и, и синът и, а внуците и има време да ги гледа само прабаба им. Не че сега може да си го позволи. Напротив. Разчита се на големи дългове и благоволение на госпожата. Но е крайно време! Приятелките и очакват да бъдат поканени да похапнат, а по-активините (абсолютно малцинство) - и да потанцуват.

Тук ключовата фраза е "очакват". Поднесе се бира. Тоест - разнесоха се бутилки бираи раздадоха на гостите. Оглеждайки се само няколко минути по-късно забелязах, че са изчезнали. Под одеалата! Вярно, много от гостенките бяха донесли в замяна подаръци.

From SA 2009: Ndebele Party 1

Но въпреки това усещам нещо криво в цялата тази култура на родовообщинен натиск след като си погребал близките си да се погребеш и в неизплатими за цял живот дългове, за да могат "приятелките" ти да измуфтят по една бира, ужким незабелязано, за вкъщи и по колкото бисквити още успеят да скътат в пазвата под синята якичка, за да облажат безделните си съпрузи вечерта. Въпреки (престорените?) усмивки голяма част от гостенките излъчаваха едно солидрано беземоционално отегчение от забавата и същевременно самодоволство, че гощавката им се полага по право.

From SA 2009: Ndebele Party 1

Мъже не са канени, ако не броим племенния вожд със свита от няколко пияндета (как иначе се нарича човек, който още в осем сутринта трудно се държи на краката си) и най-умелите в народните танци младежи. Но съм сигурен, че няколкото роднини и присъединили се към тях съседи, увлечени в коленето, одирането и разфасоването на говеждия курбан, щяха да получат и лъвския дял от готовата яхния.

Танцът се състои от стойка мирно на монотонен музикален фон от странно как успяващи да влязят в хармония пластмасови рогове и през неравномерни интервали време изключително добре синхронизирани отривисти подскачания на един крак и размахване на брадвичка, акомпанирани със също толкова добре синхронизирани писъци на свирки.

From SA 2009: Ndebele Party 1

Тактично реших да се заема с най-сериозна фотография, точно когато с периферното си зрение забелязвах, че почват да сервират кашата. Не вдъхваше особено доверие. Кравата вдъхваше, но етапа със сервирането и под формата на гювеч по ндебелянски изобщо не го дочакахме. Защото с просто око бе видно, че на гостито има много повече гърла, отколкото една кльощава кравичка може да засити. Не беше нужно и ние да участваме. А някои заявиха въздържание от яденето на животно, което били виждали живо. Глезотийки. Като че ли има разлика във вкуса. Но според мене по-силният аргумент на белите ми приятели да не се застоят повече от два часа е, че за ешафод на кравата бе избрана точно малката площадка пред тоалетната, с което достъпът до и без това съмнителното според тях от хигиеничена гледна точка помещение е отрязан. Интересно защо се предполага, че тоалетната в дома на жена, която професионално се занимава с чистене на твоята собствена тоалетна, не е достатъчно чиста. Ако и в тауншипа да няма водпровод и канализация, имаше добре заредена специално поръчана водоноска. Жалко, че не дочакахме Лизи да си облече мънистената рокля, която я била бродирала 25 години. Ще чакаме снимките и видеото от официалния оператор. Макар да имам едно наум дали в камерата му имаше батерия и свободна касетка за запис. Във фотоапарата му батерия със сигурност нямаше.

From SA 2009: Ndebele Party 1

Всъщност на мене ми е еднакво любопитно да наблюдавам, както черните, така и белите в тази неестествена за тях среда за среща. Изненадват се колко бедно живеели. Като че ли не могат да направят аритметиката спрямо надниците, които те самите им плащат. И че имало СПИН. Има! И е сериозен проблем. Умират най-много сред поколението на 20-30 годишните и оставят сираци за гледане на баби и прабаби, от които се очаква и да изкарват прехрана с работа в буржоазните къщи на 50 километра от техния собствен дом. Човек, който навремето си е воювал в Ангола, сега изпитва притеснения да свие от главното шосе в тауншипа. Като че ли черните ядат хора. Всъщност точно с това се опитваше да се шегува - дали вместо крава, традициите им не включвали и варене на попаднали им под ръка бели.

И тамам да си помисли човек колко безвкусна може да бъде една шега и чете в вестника, че в съвсем недалечна Танзания процъфтявала търговрията с телесни части от албиноси. За по-силно мути*!

From SA 2009: Ndebele Party 1

Д."09

Илюстрации:

Забавата

Кравата (албумът не се препоръчва за деца и вегетарианци)

––––––––––––
* мути - магическата сила на африканските знахари.