домосед :: Патагония - пошо и кухен

Връщането в мокрия сняг е значително по-лесно. Меко вози! Стига да не затънеш толкова дълбоко, че да ти запецнат обувките и да се наложи да ги откопаваш с голи ръце. Пръстите с остра болка ми припомниха измръзването отпреди 5 години на малко по-високи и изолирани планини на Антарктида. Табелата "Senor turista, no caminar sin la compania de un guia!" я видях чак на върщане. Не бих могъл да си изкривя душата, че не съм разбрал какво пише.

From

След кратка пауза за подсушаване на обувките и чаша бийгълско червено пиво, ме взеха за среща с бобрите. В нечия ферма в долината отвъд първото планинско било. Бобрите са симпатични хидростроители. Стига да не се преразможат, за да не презастроят района. Сещам се за източногерманските комкиси на каубойска тема от детството ми "Дигедагс", където бобрите имаха сериозна роля в преследванията по диви реки из индианския запад. Големият яз, който видях, по мои лаишки преценки изглеждапе много солиден. Но рано или късно ще се пробие и ще си построят друг.

From

На Огнена земя бобрите са ги въдворили насила хората, градейки пясъчни кули с богатсва от бобърска кожа. При ужким подобен на канадския климат. Ама нещо не се било получило с климата и кожата не била същата. Сега ако си имаш бобри, можеш да си поканиш и туристи. И да им разкажеш за бентовете и къщичките им и да ги покажеш в строително действие. А после да ги поканиш на традиционна вечеря с говежди стек или прясна пъстърва. Единственият проблем е, че ако попаднеш в чисто аржентинска компания те очакват два-три часа разговори за аржентински футбол. На испански.

From

Бразилец: И какво? Казаха ти, че са най-добри на футбол, така ли?
Аз: Ами нещо в този дух ми се стори, че беше.
Бразилец: Те винаги така говорят. Ама е вярно. Най-добрите са!

Изключително рядко за бразилец признание. Тук някъде се намесва Сеслия и предлага касерола ди пошо. Яхния от какво? Пошо?? Пиле! На кастилиански би било пойо. Аржентинците ядат пошо, както пловдивчаните ядат пили. Влизам му в положението на колегата Алехандро, мексиканец, по проблемите с различните говори в испанския. Даже Магелан южно от Магелановия пролив е известен като Магашанес. А Сесилия е русолява мома, която ни води на трекче пеша и с кану в сърцето на националния парк Тиера дел фуего. И все за разни картофи със сметана ми натяква, че и били любими. Докато не си признава, че е полякиня по произход и баба и само картофи варяла и от тяк тъкмяла някакви прости полски ястия, защото тако било в Полша след всяка война. Обяснявам и, че макар и ни е родствен езикът, в България сметаната, не само че не е за всяка манджа мерудия, ами даже малко им се подсмиваме на поляците по тоя повод. Тя ми връща надсмешката, като дефинирам българската кухня като средиземноморска без най-главното - маслините и зехтина. В групичката освен бразилци има и няколко германци, семейно-роднински свръзани с Бразилия. Младежът Томас говори гладко испански, португалски и английски. С него взаимно си печелим уважението, като разпознаваме Хабиб Койте, Али Фарка Туре и Шейх Ло по избраната радиостанция за западноафриканска музика. С канутата по езерото стигнахме до Края на Пътя - Панамериканското шосе, което се точи с варираща ширина и настилка почти непрекъснато от Аляска - в залива Лапатая.

From

Argentina 2009: DDT, Tierra del Fuego

Следват 12 часа път с автобус през пампасите и с ферибот през Магелановия (Магашановия, арж.) пролив до Пунта Аренас. Планините свършват около час каране след Ушуая, след което Огнена земя добива очаквания си вид на безкрайни пампаси, по които според въображението на съответния фермер пасат овце, крави, коне. Откакто вчера, преди канутата ни бяха раздали по една суха паста, у мене се е пробудила някаква детска носталгия към училищните лавки и не мога да се въздържа пред огромния избор на бензостацията. Спирам се на dulce de lece, с аромат на едноименния десерт - аржентинска гордост - и мързеливо гледам монотонния пейзаж през прозореца.

Las Malvinas son argentinas - Лозунг пред казармата в Рио Гранде. Да, бе, да. Според мене по под въпрос цялата Огнена земя чия е редно да бъде. Защото макар и на някакви карти Аржентина да е стигала до пролива Бийгъл, още откакто е обявила независимост, в самия пролив аржентинците са влезли не само много години по-късно от британските изследователски експедиции, ами и след първите колонизатори. Когато от Буенос Айрес, през 80-те за първи път пратили кораб да създаде база за евентуална колонизация на острова, шотландски протетснатски мисионери вече са били там и са си били основали селище на мястото на днешна Ушуайа (с ударение на първата сричка на ямански, със "с" вместо "ш" на аржентински). А французите били изпуснали за една бройка Югозападна Патагония от Чили. Техният кораб бил закъснял с няколко часа някъде в средата на 40-те на XIX век да забучи знамето.

From

В Пунта Аренас съм бил преди и се почуствах едва ли не у дома си!
Включително с мъката да се разбера с хазяйката за каквото и да било.
И с хърватската връзка.

From

Chile 2010: Punta Arenas

И сред пингвините има черни овци! От цялата колония от стотици хиляди на о-в Магдалена се намери един да се пробва да кълве туристите. Предполагам, че се е чалнал малко, след като е овдовял. Чайките напротив - налитат на туристите, не като овдовеят, а като им се излюпят малките. Не че туристите ще ги изядат, но знаеш ли ги. Пингивните са Магеланови, подобни на африканските. А туристите сме около 40, изсипали се от едно малко катерче по $60 билетчето. Оставих конспиративно отзив на кирилица в книгата на фара и бях моменталически разконспириран от учил в Русия турист чилиец с индианска физиономия: А вы из Болгарии, что ли? Добре, че не бях написал някоя простотия.

From

Chile 2009: Estrecho de Magallanes

Българските антарктици пристигнаха в очакваното време и към осем вечерта се бяхме събрали около печеното агне у ятачката им Инес. Изглежда жената живее сама и най-голямата и радост през годината е да дава подслон на българските антарктически експедиции. С един от тях - Янко, доцент по геология, сме приятели, оттам и уговорката, но с другите петима се запознавахме на място. Аз мислех, че са първите за сезона с Христо Пимпирев начело. Заблуда. Сезонът започвал от ноември с постоянно движение на групи от-до, по някакъв сложен логистичен график, съобразен и с местата за корабостоп през пролива Дрейк. Надеждите им тоя път да летят нямало да се сбъднат. Чакали кораб. Инес беше на върха на щастието от толкова много гости край нея за Нова година, която празнуваме с тостове в най-различни часови зони. А и рожден ден имала. Съответно - торта. Малко преди полунощ към забавате се включиха и съседите. Шампанско, танци и разгорещени (на винена глава) спорове по македонския въпрос. В полунощ някъде откъм центъра на града даже изстреляха една фойерверка!

From

Chile 2010: Punta Arenas

Цяла сутрин градът беше пълно мъртвило (мъртвило!!) но се оживи от изсипаните на пристанището туристи от голям крузер. Чухме американци, руснаци, прочие европейци, южноафриканци ... А после прелетяхме до още по-мъртво място - град Пуерто Монт.

From

Тук наистина рискувахме да останем гладни, защото всички дюкяни бяха затворени. За наш късмет - с изключение на McDonalds и на едно ресторантче от веригата Dino"s, където похапнахме новогодишно с ... печена риба. И бира Kunstmann - das gute Bier. "Ние" сме аз и Виктор - приятел от студентските години, живял и работил последните десетина години в Ангола, поел на значително по-дълго пътешествие от мене през Еквадор, Перу и Боливия за Чили два месеца по-рано.

На втори януари дюкяните заотваряха от 10 нататък, а ние бяхме станали още в 7, за да търсим кола. Дефицит! Еле, намерихме една камионета, но ни я доставиха чак в 3 следобед, като ни таксуваха за целия ден. Но в скучния Пуерто Монт и дума не можеше да става да губим още един ден. И вкусната мидена супа в някаква закусвалня в занаятчийския комплекс до автогарата не помогна. С колата веднага дръпнахме по морето на изток към националния парк Алерсе Андино. Където ни останаха няколко часа до затварянето, точно толкова, колкото да стигнем до първия водопад и първото алерсе - вековно дърво, високо няколко десетки метра, за които са му били необходими има-няма 1000 години, за да ги стигне. А да го отсечеш стигат и 10 минути.

From

Оттам се опрехвърлихме в правилното градче в района - Пуерто Варас на брега на езерото Я(Жа)нкихуе (Llanquihue) с гледка към три вулкана - Калбуко, Осорно и Пунтиагудо. Много симпатично градче. Оправи киселия вкус от Пуерто Монт. По залез седнахме на съндаунърс (африкански жаргон за питие на залез слънце) на терасата на едно италианско да сменим малко кухнята от печена риба и стекове на фетучини с пиле, рукола и каперси. И да ... налетим на Морис и Себ - мои спътници от антарктическото корабче. Минали през Барилоче, прекарали един ден в полите на Осорно и щели да пътуват за Пукон. Почерпиха Викторов опит от Боливия - например как по Шосето на Смъртта се карало вляво, защото така качващите се коли се движели откъм скалата, а слизащите им давали път откъм пропастта.

From

Следващия ден остана свободен за упражнение по каньонинг в парка Я(Жа)нхихуе. В резервата под вулкана Калбуко. Бавно загрях, но не се и изненадах, че тарторът на компанията, Филип, е французин. Това е техният спорт! Прекарвал си живота по каньоните през лятото - тук, а ... през лятото - в Южна Франция. Много добро! Два часа randonnйe aquatic със скачане и пързаляне по вирчета и въртопчета и един рапел край 35 метров водопад за десерт. Предния ден бяхме гледали водопад от площадка за снимки, но по си е друго да го видиш и пипнеш от непосредствена близост. Сред водачите имаше един Матиас (очевидно типично за чилйиците от тоя край немско име), 21-годишен, който ... го скочи. С позволение от Ръководството. Първи скок в историята на този водопад. И то точно в ден, когато един фотоапарат или видеокамера нямаше сред кибиците, че да го овековечат. Народното българско определение за такива е лудо младо! Размина му се с няколко сучпени ребра и травма в крака, който бил чупен и съдържал някакви титанови чаркове.

From

Разходих се да разгледам немското архитректурно наследство на Пуерто Варас. Катедралата например е дървена реплика на точно определна немска църква в Шварцвалд. Градът малко напомня на Людериц с тая разлика, че Намибия са я колонизирали като държавна политка на мощна империя, а три десетилетия по-рано, в средата на XIX век, немците са бягали в Чили от глад.

From

А ние си задоволихме глада с кубинско национално ястие Roba Vieja (яхния от месо на ресни) с ориз и черен боб, плюс кускус със сирене за десерт на брега на езерото. И открихме бирата Kunstmann Torobayo - чилийски светъл ейл от пивоварната с немски корени във Валдивия.

From

Беше редно да се обиколи природната атракция в района - националния парк Висенте Перез Розалес. И както нищо хубаво нямаше във времето, така и следобед си направихме една освежаваща шестчасова разходка нагоре към Седлото на Опустошението между конуса на вулкана Осорно и малкото му братче от изток. Езерото на Вси Светии се виждаше много добре, но самия вулкан беше потънал в облаци. Нейсе. Остава надеждата идните дни да видим други вулкани.

From

През езерото на Вси Светии минават лодките за района на Барилоче в Аржентина - Cruce Andino - път, по който се точех да мина като вариант Бе (три езера и черни друмове), но така и не се получи. В пътеводителя пишеше, че около водопада Петрохуе, на реката по която езерото на Вси Светии се излива в езерото Я(Жа)нкихуе, се събирали множество удивително постоянстващи в хапенето мухи (офати) и тълпи либидозни тийнейджъри. Мухите ги нямаше, но тийнейджърите си бяха там. Изсипани от няколко автобуса.

From

После имаше знак, че на 100 м ни чака опасност. Точно там се разминахме с опасна маршрутка със съмнителна история на контролни технически прегледи. Намерихме си стая в първото хоспедахе, на което почукахме в Енсенада, на източния бряг на Я(Жа)нкихуе. Една идея ($2) по-скъпо от стаята в Пуерто Варас, но пък имах с кръст-закрилник над леглото. Храната в ресторанта (опечен по мой вкус стек) беше две идеи по-скъпа. Монопол!

From

Черни пътища и старонемски сладкиши (Kuchen, нем.). От Енсенада до Пукон, обикаляйки няколко езера по пътя и спирайки в градчета и селца с имена като Ентре Лагос, Футроно, Пангопуй, Лаго Ранко, Фолилко. Лаго Ранко е второто по големина езеро в района, което пътищата някак си от самосебе си ме прекараха да го заобиколя от източната страна, която изглеждаше по-непроходима на картата, но се оказа много красива. И водопад има. Удобната гледна точка се пада в частен имот, но никой не се показа да си поиска обявените за вход 1000 песо на човек.

From

Сутринта ме глождеха някакви терзания дали да не повторим водопада на Петрохуе, предвид че слънцето се опитваше да пробие, което би ни дало шанс да се полюбуваме на гледката от картичките - правилен коничен вулкан за фон и няколкомегаватов водопад на авансцената. Вчера при либидозните тийнейджъри ни се беше явил само водопадът. Но преценихме, че имаме доста път, а ако слънцето рече да пробие и на други места, ще ни дари с хубава гледка и при добър късмет - вулкан. Пуйехуе обаче се спотайваше някъде далеч на изток, а следващият значим вулкан беше чак Вилярика, който е по-близо до курортното селце Пукон, нежели до град Вилярика, и докато стигнем там за късна вечеря, ще вече да се е скрил под следващия тежък облак. За да не се минем, се отбихме до Лагуна Верде, малко по-наситено зелено заливче на голямото езеро Я(Жа)нкихуе, което с нищо не подсказваше чак такава фотогеничност, че да му изградят няколко ката бетонни тераски за снимане от туристически групи. Ако не броим бузестото пиленце със сини крилца, оранжево коремче, бяло-черна раирана като зебра гушка и характерен тембър, което се криеше толкова дълбоко сред най-усойните храсталаци, че в никакъв случай не би могло да попадне в полезрението на туристически фотоапарат-сапунерка от бетонната тераска.

From

А докато си хапвах поредния кухен, с праскова, на рядко, с цвят на недозапарен зелен чай, кафе, сервирано по ирония в прозрачна стъклена чаша, Виктор се захласваше по някакъв червен форд мустанг, съвременен модел, паркиран на селската улица пред нас. Полицаите също се захласнаха и ни питахи дали е наш и дали е под наем. Май се разочароваха, като им показахме безличния си черен пикап Toyota Hilux, който даже и 4x4 не е.

From

Пукон изглежда, точно както си го представях. Курорт с пешеходно центърче и две-три търговски улици с много ресторантчета и агенции за приключенски туризъм. И два излаза на езерото - на север и на изток, северният оформен като първокласен плаж с черен вулканичен пясък и студена вода. Мяркат се водни колела. За вечеря пробвахме глигана по мексикански, но опитът беше неуспешен - не ставаше за сдъвкване.

From

Богоявление. Добър повод за потапяне в езеро. Лаго Верде - ен-тото зелено езеро. А аз си мислех, че африканерите са народът с най-слабо въображение в топонимията.

From

Въпросното е повече студено, отколкото зелено. Намира се на около 1600 м н.вис. в открития пояс вулканична земя над горите от араукарии в източния дял на парка Вилярика. Току в полите на споделяния с Аржентина вулкан Ланин, който се издига като правилен бял конус още 2000+ метра нагоре.

From

Слънцето най-после ни се усмихна! Да огледаме вулкана отдолу. Да го качваме с разполагаемата екипировка, време и нагласа и дума не можеше да става. По-популярния, пушещ Вилярика, бих се пробвал да го кача с наети котки, пикел и ... газова маска, но те точно тая седмица го били затворили. Не заради изригване, ами заради лавинна опасност. Отворен беше само най-ниският, но и най-труднодостъпен, Куетрупилан. Затова и предпочетохмеразходка пота по езерцата и араукариите.

From

Пробвахме и през клековете, но не ни мина номерът. Тоест - ние не минахме.

А на път за там си качихме стопаджии. Две студентчета от Сантяго - Сезар и Сантяго - тръгнали с раници, шалтета и палатки да обикалят района от двете страни на границата на стоп. До колкото на юг успеят да стигнат. И Виктор им пусна по радиото ранчера - мексиканско кънтри, което те снизходително се подсмихнахам, че било популярно по пуеблата. Представям се да съм студент на 20 г в България, да ме вземе чужденец и да ми пусне чалга. Имали още двама приятели, които също се движели на стоп. По някое време се застигнахме и с тях. И тях ги бяха качили чужденци в камионета като нашата. Чужденците идваха от Ню Мексико, та нищо чудно ранчерата да е властвала и в тяхната кола. С тази разлика, че стопаджиите се бяха спасили от нея в каросерията. А на връщане освен тях всичките четирима, които смъкнахме до къмпинга, смъкнахме и парковия рейнджър до града.

From

Chile 2010: Liucura Rafting

Тук някъде на Виктор му дойде време да продължава на север обратно към Боливия с идеята да застигне кервана на рали Дакар (което е град в Сенегал) някъде из Атакама. А аз не си позволих да пропусна и последната дисциплина в Пуконската програма - рафтинг по река Лиукура.

From

И оттам - отбиване на минералните извори Палгин в сърцето на националния парк, защото мислех да мина през прохода директно на юг през Конайрипе към Пуерто Монт да оставя колата. Да, ама не минах. Касиерът на банята, беловлас чичко, на чист немски език, щастлив, че го разбирам, ми обясни, че сутринта е говорил с рейнджърите от билото и те са му казали, че тежките снеговете били сторили щото пътят да е непроходими и за 4x4 джипове. Чичкото бил потомък на преселниците, но от последното поколените, което е взело езика насериозно. За по-младите е останал само кухенът.

From

А банята си я биваше. Дадоха ми цяла къщичка с частно изворче с температура 38 градуса в нея. И достъп до общия басейн с температура 36 градуса, където се плацикаха няколко чилийки. Или бяха аржентинки. Не ги чух да си говорят за пиле, че да позная. А и водопада Ел Леон поспрях да отметна (заедно с поредното парче кухен), който едва ли не ме поизкъпа още веднъж.

From